Здравейте! Да ви се е случвало да искате да се изселите на Марс? Не? Да, но аз искам. За да разберете за какво ви говоря, трябва да се върнем назад, преди около две седмици. На 29 януари, най-обикновена дата, първият учебен срок свърши. Датата не е никак обикновена! Всичко беше прекрасно. Имах седмица ваканция, което означаваше да прочета поне 2 книги. Имах чувството, че имам цялото време на света! Най-сетне щях да се наспя! Прибрах се у нас, хвърлих раницата на пода и не я отворих до последния ден на ваканцията. Ваканцията мина. Все пак прочетох две книги, но ми се искаше да прочета повече. Много повече. Както и да е. Първия ден в училище. Беше минала една седмица, а всички бяха толкова.... различни. Сториха ми се по-смешни от обикновено. Първият час-История. И тогава, веселото ми настроение секна. Нямам представа за вашите учители по История, но моята е много....интересен човек. Както подозирате, аз и тя не сме в много приятелски отношения. Даже мисля, че не може да ме понася. Влиза, поздравява класа и още първия час започва да изпитва. Миналия час не сме взели нов урок. И познайте кого изпита първо? Мен. Прекрасно, нали! Да изпита някого на урок, учен преди месец. В първия възможен час. не сме на края на раздела, нито преговаряме. Дори не е последния взет урок. По средата на нищото, тя решава да ме прецака. Първата ми нова оценка - 4. Поне казах нещо. И аз не разбрах как успях да го направя. Следващ час - Биология. Лудница. Наскоро ни монтираха мултимедия. Сдобихме се с прожекционен апарат, колонки и лаптоп. Колонките и апаратът влизат в употреба. Нито една учителка все още не ги е използвала, но за сметка на това, момчетата от класа ми нонстоп пускат музика. В час. Още от 6 клас тази учителка не може да ни укроти. През този час танцувахме. Само учителката отчаяно се опитваше да преподаде урока. Не й се получи. Представете си клипа на Гери-Никол ,,Момиче като мен,, , прожектиран на дъската. В ЧАС, по дяволите! Писа ни забележки на всички. Следващите часове минаха горе-долу нормално. Прибирам се с метрото. ГАДОСТ. В 18:30 часа вечерта има страшна навалица от хора. Голяма бутаница, няма свободни места и е пълно с възрастни хора. Не е моя работа, но какво прави една госпожа на около 70 години в метрото?! Къде може да отива? Ясно, учениците се връщат от училище. Останалите се връщат или отиват на работа. Но възрастните, които са се пенсионирали, къде отиват?! Десет човека да са, окей. Ама те са повече и от учениците, и от младежите. Странно е. По някаква случайност съм се добрала до свободно място. Идва някаква госпожа. изглежда млада, на около 30 години. изсъсква нещо подобно на - Стани! Искам да седна. - Няма да стана. - Много си нахална, бе! Уважавай възрастните! - Нито сте възрастна, нито Ви познавам, нито имаш право да ми говориш на ТИ. Нямаше повече какво да каже. Ако беше някоя баба, щях да стана. Дори и на баба не бих станала, ако тя ми каже. Това аз си го преценявам, не те. На този ден все нещо странно се случваше. Учителката по история беше по-зла, момчетата- по-инфантилни, хората в метрото- по-заядливи, а нашите - по-непохватни. Заляха ме с гореща супа. КАКВО ИМ СТАВА НА ВСИЧКИ?!

На човек му е много трудно да преценява сам. Особенно когато му липсва солиден житейски опит. Дори висшите политици и държавници имат съветници.
Затова на човекът е даден Божият моралнен закон за да познава кое е добро и кое зло. Иначе би било анархия.
Редно е да се уважават възрастните хора въпреки възможните противоречия с тях. Човек не е безгрешен и никой не е застрахован от грешки. Всеки има добри и лоши дни и се влияе малко или много от тях. Човек който не уважава възрастните и родителите си не може да обича своят небесен Създател, което го отделя от Него. А това е нещо което разумният и честен човек не иска да го сполети. Ако хората се научат да обичат и прощават повече, няма да има подобни конфликти. За съжаление социалният инженеринг мнна вавилонската система работи за възвеличаване на човешката гордост и самомение, което в противоречие с любовтта и основа на бунта срещу нашият Създател. и тиози инженеринг влияе силно на младото поколение, като възпитава незачитаена на ближният и консуматорксо мислене за да го държат в тази система , където богът са парите. Смирението е добродел която издига човекът и силната личност умее да прощава чистосърдечно.

Но с нищо е съм заслужила подобно грубо отношение от страна на жената! И не мога да нарека 30 годишен човек възрастен!
Ако ме беше помолила мило и с нормален тон, нищо не ми пречи да стана. Но да ми съска и вика, не е познала. Заслужавам това място точно толкова, колкото и всеки останал човек, и никой няма право да ме кара да го освободя насила. Второ- ще се държа с хората както те се държат с мен. Аз не съм нито отмъстителна, нито груба. Но някои хора просто търсят конфликта без причина. Може и да съм на 14 години, но се държа значително по-нормално от въпросната жена. И никъде не съм споменала обичам ли родителите си.